Има една поговорка – ако искаш да направиш всички щастливи, стани продавач на сладолед. “Да, но и това не стига. Нито сладоледът, нито дори само шоколадът могат да направят чудо, ако не ги включиш в една по-голяма социална кауза. За мен шоколадът е средството за сближаване, средство, с което давам шанс на хората с неравностоен начален старт да намерят мястото си в живота”, отбелязва Станимира, докато налива вълшебната какаова маса в специални формички. Предстои ни да „изковем“ няколко шепи изискани златни парички. Луксозните монети са от черен белгийски шоколад и имат уникален вкус – боровинков, а глазурата им е от истинско злато, 22-каратово. Станимира казва, че изкусителният вкус на боровинки идва от мястото, на което е отглеждано какаото, а към тая магия е прибавена още една. Тя идва от Италия, родината на уникалната лешникова паста джандуя. С четка и безвредни боички ще направим неповторими цветни бонбони, декорирани с шоколадов дъжд. А довчерашният ИТ специалист – парижанинът Оливие, ще асистира на Станимира по време на производствения процес. Докато търси четката за боичките, 29-годишният Оливие ни разказва: двамата със Станимира се свързали по интернет чрез фондация BCause, която работи в помощ за благотворителността в България. Той пък си дал сметка, че бизнесът с шоколад му допада и че може да прокара път към мечтите си с помощта му. Напуснал високоплатената си работа и пристигнал у нас по европейската програма за обмен „Еразъм“, за да трупа безценен опит като шоколатиер. Тук попаднал в позитивната приятелска атмосфера. Като завърши тримесечния си престой у нас, за да придобие още по-голяма увереност в себе си, смята да постажува и в друга европейска държава, а защо не и в друг континент.

След което да си отвори в Париж собствено кафене, място, в което да се събират различни хора, които обичат колоезденето, спорта, хора, които не се примиряват със застоя и не биха пожалили сили, за да работят за създаването на едно по-добро общество…

Станимира вярва, че Оливие ще успее. Самата тя е обърнала посоката на своя житейски път благодарение на шоколада. “Ако всеки ден в джоба ти се спотайва някое увито в станиол нагризано шоколадово блокче, значи сладкото изкушение вече се е сдобило с такава власт над теб, че един ден лесно вземаш решение да направиш завой на 180 градуса”, шегува се тя, надвесена над ухайната какаова маса. След 14 години успешна кариера в престижна международна финансова корпорация Станимира загърбва високоплатената си работа в банкерския сектор, слиза от отговорната си позиция и тръгва след шоколада. Захваща се със сладкия, но пък много по-труден занаят, за да му придаде хуманна кауза и силен социален ефект.

Като начало пристрастяването към какаовото изкушение я повежда към Белгия и една мастер програма за шоколатиери в престижното европейско училище Ecole Chocolat. Фабриката, в която се обучава, обаче няма нищо общо с малката занаятчийска работилничка, която по-късно създава заедно със съпруга си в София. Ежедневно от гигантското белгийско предприятие излизат тонове шоколад, но благодарение на автоматизацията производственият процес се държи здраво в ръце само от шестима квалифицирани работници, трима от тях инженери. Наетите в шоколадова къща “Станимира” също са шепа хора с пъстър състав, с различни житейски предизвикателства, с които всеки от тях се опитва да се справи, за да излезе от графата “неравностоен”

Работата в името на социалните каузи привлича Станимира много преди да се появи нейната шоколадова къща. През 2008 г. от “Уникредит България” я изпращат заедно със съпруга й в Румъния, където трябва да се постави началото на стартъп компания.

Вместо две години обаче двамата остават там осем години и се захващат с различни социални каузи. Станимира членува в борда на три неправителствени организации, една от тях подпомага успешно децата с аутизъм, другата работи с изпаднали в беда хора, предимно загубили работата си и затънали в крайна бедност. Дават им шанс да се окопитят, да си стъпят на краката, подпомагат здравословното им състояние и намирането на подходяща работа. Третата фондация пък подпомага хора в терминален стадий – медицински грижи и психологическа помощ за цялото семейство. „Събирахме пари за тези каузи, като тичахме на маратони. Доброволствахме, след това се оказа, че аз давам моя шоколад на доброволците, а те печелят повече, като го продават.

Направиха социално кафене, сега искат да предлагат в него шоколад, като инвестират печалбата в клиниката”, разказва Станимира.

Преди три години, когато се появява софийската шоколадова къща, Станимира се обръща към фондация “Светът на Мария”, предлага им професионално обучение и социална реализация на част от хората с интелектуални затруднения. Пръв в работилничката пристига Георги (името на момчето е променено). Идва с придобити умения в хигиенизирането след няколко месеца упорита работа с него в центъра от страна на трудовите терапевти. В началото Георги е свит, върви с наведена глава, затворен в себе си. Поверяват му чистотата на двора на къщата, но докато мете, момчето все към работилничката гледа. Иска и той да се научи да прави шоколадови трюфели

А Станимира само това чака. Георги оставя метлата, запретва ръкави и две години по-късно вече може да прави трюфели, да рисува бонбони и е готов за следващата си крачка. Още по-голямата. В момента работи в кафене, постоянните му посетители го познават, обръщат се към него на малко име, а той се чувства полезен и щастлив.

В началото на септември в работилничката за ръчно произведен шоколад влиза и Джули, момичето идва от дневния център “Светове”, проект на фондация „Светът на Мария“. Джули идва с огромно желание, за да е полезна и да придобие специфични професионални умения по занаят, който ще й даде възможност да е независима. Тя, Ралица и още четирима млади хора от т.нар. уязвими групи се учат да правят шоколад в бутиковата работилничка с финансиране по европейски проекти на Министерството на труда и социалната политика за развитие на социалното предприемачество. Ралица е с нулево зрение, но пък е дясната ръка на Станимира. Тя отговаря за различните нови шоколадови вкусове, помага при дегустациите, работи по уебсайта на шоколадовата къща и е напълно убедена, че е поела по най-верния за себе си път – тоя към шоколада, който променя съдби. Тръгнала към бутиковата работилничка малко след като се върнала от Холандия със семестриално завършена американистика. По това време все още се оглеждала и обмисляла с какво точно да се заеме, за да се чувства полезна. Запознава ги общ познат от фондация „Синергия“, която работи в сферата на социалното предприемачество заедно със и за хора със зрителни увреждания, а Ралица веднага оценява огромната позитивна енергия на мастер шоколатиера до себе си. Сега й предстои да се дипломира в университета, но пък вече си е дала сметка, че страната на лалетата не е нейното място, че само уютът на естествената й среда може да я направи щастлива. И че забъркването на различни изненадващи съставки в шоколадовата маса страшно й допада. В личните си експерименти предпочита съчетания като шоколад с чили и кестени, с мента и фъстъчено масло… Станимира също си има любими комбинации, шоколад със зелен чай например. “Модните тенденции се менят – имаше мода на чиа, на лютия шоколад… Аз предпочитам съставките, които растат в нашия регион. Затова вместо френска сметана ползваме родна, биопроизводство. Не правим компромиси с материала, използваме най-висококачествените съставки. Търсим храни, които са пътували по-малко до нас, храни, които можем да използваме в свеж вид”, издава тайните на своите бонбони тя.

Производството на работилничката също се подчинява на сезоните – през юли и август намалява. Покрай Великден и новогодишните празници хората посягат най-често към шоколада. А това, че каузите, които гонят, са социални и че цялата печалба се реинвестира, не означава, че не търсят стабилност, самоиздръжка и сериозна позиция на пазара. Конкуренция не им липсва.

Шоколатиерите, които правят ръчна продукция у нас, са около десетина. Всеки се стреми да предлага високо качество и да има свои подпис – в дизайна, в съставките, във вкуса. „Не сме неправителствена организация, искаме да генерираме приходи, за да може да дадем повече възможности на хората, които ще наемем при нас. А шоколадът, който излиза от нашата бутикова работилничка, да прави клиентите ни щастливи. С добавената си стойност“, казва Станимира Георгиева. Наскоро организирали тиймбилдинг за новите служители на ИТ компания. Всички застанали рамо до рамо, за да се учат да правят заедно ръчен шоколад.

А през това време не само научили много повече един за друг, но им хрумнали и много нови идеи, идеи с добавена стойност. Като тази: да си поръчват луксозен кетъринг от социално предприятие. “Бон апети”, създаден от „Света на Мария“, например.

Източник: Статията е публикувана с изричното съгласие на автор Искра Ценкова, в. Сега.